Войната в Иран променя потребителското поведение в Европа, сочи анализ

Анализът обобщава няколко проучвания и оценки. Трайна ценова предпазливост и пазар на две скорости“ От началото на кризата с разходите за живот през 2022 г. ценовата предпазливост на потребителите се задържа на високо равнище – около 40 на сто от европейците вече планират да адаптират поведението си заради цените. В същото време делът на домакинствата в затруднение остава над предкризисните нива, което оформя по-предпазлива дългосрочна база на потребление. Кризи и войни, като конфликта с Иран или войната в Украйна, засилват структурните промени на европейския пазар на потребителски стоки“, заяви Щефан Ломан, старши консултант в ЮГов“, цитиран в съобщението. Настоящото покачване на разходите се сблъсква с потребителска среда, която вече е белязана от продължителна инфлация“. Потребителите реагират не с рязко ограничаване на разходите, а с все по-диференцирано и селективно управление на своето потребление. Анализът очертава и пазар на две скорости“: докато част от домакинствата усещат временен комфорт, други – особено в страни като Румъния, Унгария и Испания – остават под силен финансов натиск Новият троен ценови шок“ За разлика от инфлационния шок през 2022 г., сегашният натиск идва едновременно от три ключови източника – енергия, торове и логистика. Този троен удар“ засяга директно производството и доставките на храни и потребителски стоки, като води до повишения по цялата верига – от суровините до рафта. Най-засегнати са енергоемките категории като млечни продукти, замразени храни и напитки, където разходите за охлаждане, транспорт и опаковки реагират най-бързо на поскъпването. Потребителите не пестят масово – а пренареждат приоритети Въпреки натиска потребителите не преминават към рязко ограничаване на разходите. Вместо това те пренареждат потреблението си селективно – според това кои категории възприемат като оправдано скъпи“ и кои могат да заменят. Тази логика води до три ясно изразени поведения: защита на базови категории (хляб, млечни продукти, основни храни), оптимизация при стоки като месо, алкохол и домакински продукти и бърз отказ от излишни“ категории като козметика, лакомства и второстепенни покупки.Очакванията усилват натиска Очакванията за бъдещи ограничения играят ключова роля. Все повече европейци смятат, че ще трябва да намалят разходите си – особено онези, които вече са го направили. Това се превръща в самостоятелен фактор за сдържано потребление: дори без незабавен спад на доходите, несигурността води до по-висока чувствителност към цените. Паралелно с това расте делът на домакинствата, които изпитват затруднения да покриват основни разходи – особено за енергия, горива и храни, включително в големи икономики като Германия и Великобритания. По-малки кошници, повече сравняване и повече частни марки Данните показват и конкретни адаптационни механизми. Така например потребителите купуват по-малки количества, но по-често. Освен това те активно сравняват цени и търсят промоции и все по-често преминават към по-евтини алтернативи и търговски марки на веригите.Делът на частните марки (собствените марки на веригите) в Европа вече се е увеличил средно с около 3 процентни пункта, като 64 на сто от финансово затруднените домакинства ги предпочитат. Обучени“, а не паникьосани потребители Ключовият извод от анализа е, че европейските потребители вече не реагират панически, както през 2022 г., а действат обучено“ и рационално. Те оптимизират разходите сипърво вътре в категориите (смяна на марка, размер, магазин), защитават продукти с ясна стойност или емоционална значимост и търсят баланса между икономия и малки удоволствия“.В този смисъл според анализа новата инфлационна вълна не води до срив в потреблението, а до по-фино и стратегическо управление на бюджета – тенденция, която вероятно ще се задълбочава с продължаването на геополитическата нестабилност.В рамките на изследването между 11 и 25 март са анкетирани над 8000 пълнолетни в шест европейски държави (Великобритания, Франция, Германия, Дания, Испания и Италия). Резултатите са представителни за населението на съответните страни на възраст над 18 години.