Учени откриха скрит източник на метан в океана

Метанът е оказващ силно въздействие парников газ. От доста време учените са озадачени от това, че океанските води на повърхността, които съдържат голямо количество кислород, постоянно освобождават метан в атмосферата. Това е неочаквано, тъй като метанът обикновено се произвежда в среда, в която липсва кислород – като влажни зони или дълбоки океански седименти. В опит да разкрие тази загадка екипът на Уебър анализира глобална база данни и използва компютърни модели. Резултатът сочи специфичен микробен процес. Определени бактерии произвеждат метан като разграждат органичен материал, но само ако няма фосфат. Това означава, че недостигът на фосфат е основният фактор, който определя производството и изпускането на метан в открития океан“, казва Уебър. Ново проучване е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Откритията променят начина, по които учените разглеждат метана в океана. Вместо да бъде рядко явление, производството на метан в богати на кислород води може да бъде често срещано в региони, в които нивата на фосфор са ниски. Изследването разглежда и бъдещето на този процес в условията на глобално затопляне. Климатичните промени затопля океана от повърхността надолу, което увеличава разликата в плътността между водите на повърхността и по-дълбоките слоеве. Очаква се това да забави вертикалното смесване, което пренася от дълбините хранителни вещества като фосфатите “, казва Уебър. Така по-малко хранителни вещества ще достигнат до повърхността. Според модела на екипа това ще доведе до изчерпване на фосфатите на повърхността, което би създало идеални условия за растеж на микробите, които произвеждат метан. Ако това стане, океанът може да изпуска повече метан в атмосферата. Тъй като той е силно въздействащ парников газ, това създава тревожен цикъл. По-топлите океани водят до повече метанови емисии, което допринася за по-нататъшно затопляне, отбелязват специалистите. Нашето проучване ще помогне да се запълни празнина в климатичните прогнози, които често пренебрегват взаимодействието между променящата се околна среда и естествените източници на парникови газове в атмосферата, казва Томас Уебър.