Свободата е вътре в нас, не си ли я изградим, никой не може да ни я даде, смята художникът Веско Велев

Авторът включва някои от най-ранните си работи, а като контрапункт - нови творби, които са рамкирани, за да бъдат противопоставени на свободата на движещите се“ хартии. Според него това води до баланс. Велев определи промените във визуалното изкуство през последните десетилетия като път и търсене, като добави, че те могат да се проследят и в неговата експозиция. Това беше една от целите - да покажа работи от преди 20-30 години, и други, които са правени сега. Всеки, който все пак има някакви познания в областта на изкуството, а не просто обща култура, ще може сам да направи връзката и да усети времето като търсене, като мощ и чистота на линията и всички останали изразни средства, добави той. Авторът не се опитва да разделя фигуративното и абстрактното, защото смята, че едното е плод на другото. Ако един художник не се е занимавал с проблемите на фигурата, ако не е минал през това, после си личи и в другото. Напоследък се оказва, че всеки може да прави каквото си иска, в което няма нищо лошо. Само че този, който знае, вижда. Така че търсенията са вътре в художника и в онова, което е изградил във времето и то не може да не се променя, в повечето случаи за добро, но понякога отива и в друга посока. Но така или иначе изграждането на художника е онова, което рефлектира и се появява на платното или на хартията“, каза Велев. Попитан дали според него творецът трябва да се променя според тенденциите в изкуството, той категорично отрече. Това не се казва промяна според тенденциите, а нагласа спрямо ситуацията, която никога не е добър критерий за художника. Когато един човек е станал автор, личност, има посока на търсене и работите му са разпознаваеми, той може да се променя само в дълбочина навътре, но не може да прави по-красиви натюрморти, за да бъдат в кухнята на една съвременна къща, защото няма разлика между днешните домове и онези, които са били по-рано. Задълбаването навътре в самото пространство е проблем на всеки автор, стигнал до ниво. И оттам нататък, колкото му е дал Господ, толкова ще успее да влезе навътре. Това е като стълбата. Като започнете да се качвате, виждате, че светът долу е различен. Хората си казват: Тоя защо прави толкова луди работи?“, но те не знаят, защото не могат да се качат там“, сподели схващанията си Велев. Той смята, че изложбата му във Варненската градска галерия стои джазово, защото джазът е музиката, която импровизира, която всеки миг може да се промени и преобърне, макар да има посока, така както едно петно в картината може да бъде поставено по един или друг начин, на едно или друго място. Работата по мащабните му творби върху хартия за него е част от една голяма импровизация, която по-скоро е игра с материята, с цвета, с формата, с рисунката, с линията, с изграждането на пространство. Сподели, че ги прави като повечето художници, работили в тази посока - с четки с много дълги дръжки. В ателието си има голяма тераса, на която се качва и ги гледа оттам. Творбата, с която е спечелил място за резиденция в Париж, е направил заедно с кучето си, като двамата стъпвали върху голямата квадратна хартия. Миналата година, в изложбата си Веско Велев на 69“ в Карлово, е ползвал за плаката работа, в която има следи от котките му. Според Велев и днес, както във времето преди демократичните промени у нас, има ограничения, налагани на твореца, независимо дали те са идеологически, икономически или конюнктурни. Но търсенето на един художник не е само там. То е много по-дълбоко с цената на много усилия и всичко останало, което плаща. Свободата е вътре в нас и не си ли я изградим ние, никой не може да я даде и никога няма да ти бъде дадена, защото свободният човек е друго нещо. Той може да бъде и пример, може да бъде и заплаха, и всичко останало. Затова една личност е личност тогава, когато е свободна“, добави художникът. Той се надява изложбата във Варна да дава прилична представа за отношението му към хартията. По думите на куратора - изкуствоведа Владимир Димитров, тя може да бъде разгледана като пространство на съсредоточаване. Тя не търси ефект, а бавен поглед. Не предлага завършен разказ, а възможност за съзерцание. Върху хартията“ не е просто указание за техника, а насочване към мястото, където образът се появява - между жеста и материята, между намерението и неговото осъществяване“, допълни Димитров. За него колекцията откроява една последователна линия в творчеството на автора, в която материалът, формата и смисълът се намират в устойчиво равновесие. Показва не равносметка, а състояние на зрялост, момент, в който образът е освободен от излишното и достига до своята най-концентрирана форма. Веско Велев е роден в Кърнаре на 18 март 1956 г. Завършва живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Иван Кирков. Член е на Съюза на българските художници. Творбите му са представяни на редица национални и самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Сливен, Велико Търново, Габрово, Плевен, Троян, както и в множество престижни галерии. Международната известност придобива от изложби във Франция (Tour de Purdnon), Германия (Handwerk), Холандия (Pependreht) - Музей на модерното изкуство, Япония, Хърватия, Дубай, Турция.