Световноизвестният британският историк и проф. Бетани Хюз посети архивите на БТА

Архивите на БТА са много впечатляващи, каза тя. По думите на проф. Бетани Хюз цял час ще трябва да бъде посветен на тях в нов филм. Кирил Вълчев каза, че БТА ще предостави всичко, което е необходимо за реализацията на проектите на проф. Хюз. По време на посещението си тя разгледа фотоархива на агенцията, който наброява 1,8 милиона негатива, систематизирани по филми с данни за съдържанието, годината, номера и името на фотографа. Гостенката беше впечатлена от мащаба и прецизността на съхранените документи - всяка снимка е придружена от подробно описание. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев запозна проф. Хюз и с биографичните досиета на български личности, организирани по азбучен ред от периодичния печат и емисиите на БТА, датиращи от 30-те години на миналия век. Тя разгледа и картотеката на дирекция Справочна, разделена на сектори България и Международен, използвана за бързи справки и фактчекинг - практика, която БТА прилага още от 1934 г. Вълчев показа на Бетани Хюз и залата, където е осъществена дигитализация на архивите. Проектът приключи на 31 март тази година, като продължи три години. Това е най-модерният архив в България и най-големият новинарски архив в страната, каза генералният директор на БТА. Проф. Хюз поздрави екипа за постижението и отбеляза, че агенция с над сто години история, успяла да дигитализира целия си архив, е постигнала нещо наистина забележително. Кирил Вълчев показа на гостенката и най-старите съхранени публикации на БТА - първата новина на Агенцията, написана на ръка през 1898 г. Проф. Хюз разгледа и библиотеката на БТА, която съхранява 90 000 книги, като най-старото издание датира от 1841 г. Тя разгледа също обновената новинарска стая, в която работят журналистите, както зала МаксиМ. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи на проф. Хюз и екипа й каталог на БТА, посветен на 125-годишнината на агенцията, съдържащ новини от 1898 до 2023 г., както и броеве на списание ЛИК, сред които посветените на българската наука на Антарктида, на първия космонавт на страната ни Георги Иванов, на 155-годишнината на Българската академия на науките, за българския павилион на Expo 2025 в Осака. Сътрудничеството между проф. Хюз и БТА бе договорено в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО в Париж. Тогава генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев се ангажира БТА да съдейства на Хюз за следващите й проекти. Проф. Бетани Хюз е историк, писател и автор на поредици документални филми. Тя е родена през 1967 г. в Оксфорд, Югоизточна Англия. Завършва Оксфордския университет, специалност Древна и средновековна история и култура. Преподава в университетите в Оксфорд и Кембридж, изнасяла е лекции в Корнел, Бристол, Маастрихт, Утрехт, Манчестър, Суонзи. Първата ѝ книга Елена от Троя: богиня, принцеса, курва (Helen of Troy: Goddess, Princess, Whore) е преведена на десет езика, сред които и на български. Томът The Hemlock Cup, Socratesе, бестселър на в. Ню Йорк таймс, е сред номинираните за наградата на британската Гилдия на писателите през 2012 г. Книгата на Хюз Седемте чудеса на античния свят, която е издадена и на български език, е бестселър на в. Сънди таймс и се радва на голямо одобрение от критиката. Проф. Хюз е автор и е представила над 50 телевизионни и радио документални филма за BBC, Channel 4, Netflix, Discovery, PBS, The History Channel, National Geographic, BBC World и ITV. Нейните предавания са гледани от над 250 милиона души по целия свят. През 2019 г. проф. Хюз е председател на журито, определящо носителя на британска литературна награда Ман Букър (Man Booker Prize) и е отличена с Орден на Британската империя за заслуги към историята. Бетани Хюз е копродуцент на 7-серийна глобална документална поредица за споделените корени на източната и западната култура, чиято премиера е в ЮНЕСКО през 2013 г. Тя е съосновател на SandStone Global, компания за телевизионни, филмови и аудиопродукции, а продукции на компанията се излъчват в най-гледаното време на BBC, National Geographic, Viasat History, Discovery, Amazon и Netflix. Поредицата ѝ Съкровищата на света (Treasures of the World) се излъчва в 120 държави по света. Част от нея е и документалният филм Съкровищата на България (Treasures of Bulgaria). През лятото на 2023 г. е заснет първият му епизод, който представя Казанлъшката гробница, Бузлуджа, Базиликата в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилски манастир, Рилските езера, Археологически музей – Варна, където е изложено най-старото обработено злато в света, Варненското езеро, нестинарските ритуали в село Кости и ритуали на жители от село Рибново. Той е излъчен по телевизионния канал Viasat History на 24 май 2024 г., а във Великобритания епизодът е най-гледаното предаване в страната по Channel 4 в деня на неговото излъчване. През април 2024 г. е заснет втори епизод на Съкровищата на България, снимките се състоят в Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол, пещерата Магура. На 7 март 2025 г. е излъчен епизодът от поредицата, озаглавен България – земята на розите.