Новият крайнодесен президент на Чили внесе в политиката на страната коренни промени, отразяващи дълбоката поляризация на обществото

Каст е най-десният президент на страната след края на диктатурата на Аугусто Пиночет през 1990 г., отбелязва Франс прес. Негов съперник на балотажа на президентските избори през декември бе кандидатката на управлявалата тогава лява коалиция Янет Хара, която е умерена комунистка. Това е показателно за дълбоките политически разделения в Чили - страна, където травмите след диктатурата все още не са зараснали въпреки високия за региона жизнен стандарт. Само за три седмици на поста, новият чилийски президент направи рязък завой в политиката на страната в областта на сигурността и икономиката, отменяйки ключови решения на своя предшественик социалист Габриел Борич, обобщава АФП. Още в деня, в който встъпи в длъжност - 11 март, 60-годишният Каст създаде спешно правителство, което да предприеме твърд курс по отношение на престъпността и нелегалната имиграция. Новият чилийски президент, който по конституция има право само на един четиригодишен мандат, нареди по-конкретно прокопаването на ров по границата с Перу, откъдето влизат много хора без документи, преустанови процеса по узаконяване на статута на 182 хиляди нелегални имигранти и замрази действието на 40 указа, предназначени за защита на околната среда, както обясни, за да насърчи икономическата дейност. Тези мерки са очаквани и отразяват предизборни ангажименти на Каст, коментира пред Франс прес чилийският политолог Родриго Еспиноса. Голяма част от тях бяха прокарани като правителствени решения и президентски укази, тъй като държавният глава не разполага с подкрепата на мнозинство в Конгреса. Много от мерките са в областта на икономиката. Една от най-оспорваните е решението да бъдат ограничени държавните механизми за намаляване на колебанията на цените на горивата, които скочиха миналата седмица, в унисон със световната тенденция в условията на войната в Близкия изток, с 30 на бензина и с 60 на дизела. Правителството също така ще намали своите разходи със сума, еквивалентна на 6 милиарда долара, за да бъде понижен бюджетният дефицит, достигнал миналата година 3,6 от брутния вътрешен продукт (БВП). Според критиците това няма да бъде възможно, ако не бъдат орязани социалните помощи - нещо, което може да предизвика протести. Някои чилийци обаче подкрепят тези мерки като необходими. Ако няма пари в портфейла, човек трябва да си затегне колана, обобщи пред АФП Уанда Аларкон, 55-годишна счетоводителка, живееща в столицата Сантяго. Друга линия на разделение е екологията. Правителството на Каст отмени редица природозащитни регулации, както обясни, за да благоприятства икономическите дейности. Чилийският президент подписа указ, целящ да отмени петдесетина екологични регулации, спиращи инвестиции за 16 милиарда долара. Изборът е между три дръвчета и 100 хиляди работни места, заяви, не без да предизвика полемика, министърът на икономиката Даниел Мас. Според проучване на общественото мнение, проведено наскоро от института Кадем (Cadem), популярността на президента е намаляла чувствително само за двайсетина дни - от 57 в деня на встъпването му в длъжност до 43. Това донякъде е очаквано, предвид мерките за бюджетни икономии, които няма как да не засилят недоволството в една дълбоко поляризирана между десницата и левицата страна. Ситуацията до известна степен напомня на тази в съседна Аржентина, където рейтингът на ултралибералния президент Хавиер Милей спадна рязко през първите месеци от мандата му след встъпването му в длъжност в края на 2023 г. След това обаче неговата партия постигна победа на междинните избори за Конгрес миналата година. Впрочем в сряда бе съобщено, че Хосе Антонио Каст ще направи първото си посещение в чужбина като президент на Чили именно в Аржентина, където ще бъде утре, предаде АФП. Ройтерс отбелязва близките отношения между президентите на двете страни. Хавиер Милей присъства на церемонията по полагането на клетва от Хосе Антонио Каст. Милей и Каст се срещнаха още през декември след балотажа на изборите в Чили. Тогава бъдещият чилийски президент се появи с резачка - инструмент, превърнал се в символ на строгите мерки за икономии, предприети от аржентинския държавен глава. Хосе Антонио Каст се присъедини към все по-дългия списък с десни президенти в Латинска Америка. Той обаче не е просто консерватор, но е и открито религиозен, посочва Асошиейтед прес. Баща на девет деца, Каст е защитник на традиционния модел на семейството. Той е практикуващ католик и част от консервативното католическо движение Шонщат. Религиозността на новия президент също е разломна линия в обществото. В унисон с други латиноамерикански държави, Чили също става все по-светска страна през последните две десетилетия, отбелязва АП. Според доклад на Латинобарометро (Latinobarometro) от по-миналата година броят на католиците в традиционно религиозния регион е намалял ог 80 през 1995 г. до 54 през 2024-та. В Чили 45 от населението са се самоопределили като католици, 12 - като протестанти, а 37 са посочили, че не са религиозни. Крайнодесният президент на Чили освен това оттегли подкрепата на страната за номинацията на Мишел Бачелет за следващ генерален секретар на ООН, предаде Ройтерс. Това решение отразява дълбоката политическа и обществена поляризация в страната. Бачелет, която е първата жена президент в историята на Чили (2006-2010 г.), е социалистка и бе номинирана от своя съпартиец Борич.