Любовта е единственото, което търсим, и продължаваме да търсим, казва Николай Волев (1946-2024)

Този жанр ми е особено любопитен, пали ме. Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение, е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин“, казва още той. Днес се навършват 80 години от рождението на големия българския режисьор. Той е роден на 10 април 1946 г. в София. Корените му по майчина линия са от Петрич, а родът ѝ води началото си от преселници от Серско. Именно семейството се оказва определящо за ранното му възпитание и усещане за свят Цялостното си възпитание дължа изключително на семейството. И то най-вече на баба ми. Летата ме отмъкваше при нея. Ходех за кестени по Беласица, Струма беше моята река“, спомня си той. ДО ЛОНДОН И ОБРАТНО През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС). През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий (1969-1972). Споделя, че се връща в България заради вродена носталгия, и добавя: Нелечима е. Нито е заслуга, нито е качество. Не мога да кажа какво е, но болката е страшна. Като отритнат влюбен – знаеш, че няма да умреш, но си мислиш, че умираш“. Не крие обаче, че решението му има и по-прагматична страна – по това време субсидиите за кино в Англия са сведени до минимум, а мнозина режисьори, сред които и неговият преподавател Майк Лий, са принудени да оцеляват с телевизионни постановки в продължение на 16-17 години. В НАЧАЛОТО Е ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО След завръщането си в родината през 1973–1975 г., работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия (БНТ). От 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми Бояна филм“, а от 1991 г. работи на свободна практика. Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата Сребърен дракон“ на 21-вия Международен кинофестивал в Краков, Полша. През 1987 г. за документалния си филм Дом 8 (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. Въпреки пороя от отличия, които започват да се редят през 80-те, Волев отбелязва: За мен времето е най-висшият съдник за стойността на едно произведение на изкуството“. През 1993 г. излиза документалния му филм Вестникарската война, а през 1999 г. – документалните му филми За смъртното наказание“, Бърза помощ“, Зимна приказка“, Вечният любовник“ и Кремиковци – снимка за спомен“. КИНО ФУРОР Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е Двойникът (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват Господин за един ден (1983), за който получава наградата за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., Да обичаш на инат (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25-ия кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци. През 1989 г. за Маргарит и Маргарита (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма Козият рог (1994), на който е сценарист, получава Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е Извън пътя“ (2017). По време на десетия международен София филм фест“ през 2006 г. Николай Волев получава Наградата на София“ за цялостен принос към киноизкуството. ДЕБЮТ В ТЕАТЪРА През 2018 г. излиза автобиографичната му книга Девствената проститутка“. През 2024 г. е премиерата на втората му театрална постановка Принципът на несигурността“ в Театро отсам канала по пиесата на британския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса Сексът - начин на употреба, базирана на текстове на Дарио Фо и съпругата му Франка Раме, е поставена през 2018 г., след като 12 години режисьорът Николай Волев е търси актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен мъдрец, и най-сетне я намира в лицето на Кристина Топалова. Николай Волев умира на 15 октомври 2024 г., на 78-годишна възраст. /ДД /ЕЛ/ отдел Справочна“/ ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: https://www.bta.bg/bg/news/lik/762094-otide-si-rezhisyorat-nikolay-volev; https://www.bta.bg/bg/news/lik/622243-nikolay-volev-pred-bta-printsipat-na-nesigurnostta-e-za-istinskata-dalbokata; https://www.bta.bg/bg/news/lik/620982-nikolay-volev-pred-bta-lyubovta-e-edinstvenoto-koeto-tarsim-i-prodalzhavame-d; в. Вечерни новини“, 13.10.1988 г.; в. Работническо дело“, бр. 339, 5.12.1989; в. Антени“, 7.3.1990 г.; сп. Европа“, бр.1/1994; в. Република“, бр. 13, 28.7.2001, с. 22; в. Новинар“, 8.4.2006, с. 14; в. Новинар“,10.11.2012, с. 8-9;