Историкът Иво Стоянов издаде книга за Георги Попов, един от видните граждани на Разград

Стоянов започва изследването още по време на работата си в Регионалния исторически музей в Разград, където се съхранява архивът на Георги Попов. Допълнителна ценна информация получава и от неговата правнучка Блага Джурджин. В изданието са включени оригинални документи, свързани с живота и дейността на Попов. Основно място заема автобиографията му, озаглавена от самия него битоописанието ми“. Публикувани са също материали за търговската и обществената му дейност, които разкриват образа на активна и обществено ангажирана личност. Книгата представя и неговите международни контакти – търговска дейност и кантори в Брашов, както и пътувания до Румъния и Австро-Унгария. Включени са и данни за имуществото му, които дават представа за начина на живот на среднозаможен жител на Разград в края на XIX и началото на XX век, разказа Иво Стоянов. Той припомни, че Георги Атанасов Попов е роден през 1833 година и целият му живот преминава в служба на българското общество. Попов се утвърждава като виден търговец и успява да натрупа значително състояние, което му дава възможност да подпомага обществени каузи. Дарява средства за изграждането на църкви, училища и читалища. Стоянов разказа, че Попов има принос и към съдбата на заловените четници от Ботевата чета. Благодарение на усилията на български общественици и защитници, сред които и адвокатът Илия Цанов, присъдите на част от тях са смекчени, като са заменени с по-леки наказания, което им позволява след Освобождението да се завърнат в България. Георги Попов остава в историята на Разград и с участието си в местното управление. Той е избран за председател на градския съвет и се приема като първия кмет на града след Освобождението, макар формално да изпълнява и функции на окръжен управител. В този период, белязан от изграждането на българската държавност и местната администрация, Попов реално ръководи както града, така и окръга“, обясни още историкът. Той добави, че по времето на Георги Попов се правят първите стъпки към модернизиране на градската среда, като съдейства за въвеждане на улично осветление. Управлението му обаче е съпътствано от сериозни спорове в общинската управа, които налагат намесата на руските власти за овладяване на напрежението. В резултат на това Попов е принуден да подаде оставка. По-късно е избран за депутат в Учредителното събрание и е сред подписалите Търновската конституция, което го нарежда сред основателите на съвременната българска държава. Стоянов отбелязва, че името му не фигурира сред подписалите избора на княз Александър Батенберг, като най-вероятната причина е, че част от депутатите от Учредителното събрание не участват в Първото Велико народно събрание поради провеждането на допълнителни избори. Впоследствие Георги Попов участва и във Второто Велико народно събрание, след което се оттегля от активната политическа дейност и се посвещава основно на търговията и семейството си. В историята обаче той остава като човек, служил на българското общество през целия си живот“, отбеляза авторът на книгата. Изданието е отпечатано от издателство Фабер“ в началото на 2026 г. Предвижда се официалното му представяне да се състои през май пред разградската общественост. Това е втората книга на Иво Стоянов. В първата Разград и войните на Османската империя през XV – XIX век“ той разглежда мястото на града в хода на военните кампании, които води Османската империя през XV – XIX век. Научен редактор и на двете издания е проф. Вера Бонева. Иво Стоянов планира да издаде като трета книга и преработения вариант на своята докторска дисертация, посветена на социално-икономическата модернизация на Разград през втората половина на XIX век.